Visual Research Center for Perception & Society

Истинска радост беше да видим толкова хора по време представянето на резултатите, и да завършим тази програма с такава енергия. За нас това е ясен знак, че има нужда от пространства за среща, от пресични точки и от по-критичен разговор за ролята на образа в съвременния свят. Благодарим на целия екип на Центъра, @feeldvibe @life_in_the_year_2000 @roberta.koleva @saat.naam @ramble.rattle , за постоянството и усилието да съберем, подредим и осмислим целия теренен материал. На менторите и участниците за доверието и общия творчески мисловен труд. Целите изследвания ще бъдат налични в онлайн издание и различни формати съвсем скоро. А, и новата ни лятна програма идва 👀 Програма “ОбективНо” е изпълнена благодарение на финансовата подкрепа на @nationalculturefund и Европейски корпус за солидарност.

Очакваме ви утре от 18:30ч на ул. Княз Борис I 158!

📍17 март от 18:30ч в галерията на Art Hotel 158 (ул. Княз Бориз I №158) Заповядайте на изложба и разговор, в които ще представим петте визуални изследвания на участниците в “Обектив-нО”: менторска програма по визуална антропология. . . . Програмата е подкрепена от Национален фонд “Култура” и Европейски корпус за солидарност

“Антропологът винаги е едновременно външен и вътрешен за групата, която изследва: той трябва да се внедри, без да разруши различните пластове на общността. Но погледът сам по себе си винаги е трансформативен – самото наблюдение е вид участие, което променя изследваната среда повече, отколкото явното включване. В този смисъл моето присъствие в София през последните пет години е нещо като антропологически експеримент. Аз не само че не идвам от друг град – аз не идвам от град изобщо. Затова заемам междинна позиция – нито напълно отвътре, нито изцяло отвън. Именно това прагово състояние позволява да се види как младежките групи обживяват пространства, които градът е оставил празни или обратното - насища с прекалено много действие. И в двата случая се разглежда едно и също явление: социалното преизползване на физически параметри. Когато общностите се събират в такива места, те не само ги изпълват със смисъл, но и създава собствени правила, идентичности и практики. Така пространството престава да бъде фон и обстояотелство, а се превръща в резултат от колективно действие. Така стигаме до въпросите: Мястото ли оформя групата, или групата – мястото? и Как произвеждаме социални пространства?”

Екип на терен: Стефанѝ Стоева с ментор Светослав Тодоров
Програма: “Обектив-НО - менторска програма по визуална антропология” с подкрепата на @nationalculturefund

Четвъртият екип в менторската програма “Обектив-НО” работи по изследването „Миграционни следи: Разкази от София“ - визуален поглед върху взаимодействието между мигранти от различни държави и поколения с разнообразни професии, хобита и интереси и столицата ни София. Екипът на Ванина, Михаела и Магдалена избра да подходи към темата прилагайки метода на партиципативна фотография, давайки им възможност да проведат своето изследване през погледа на самите участници - мигранти. С лентова камера в ръка, насред горещото софийско лято, те изградиха сами визуалния наратив на тяхната връзка с града, представяйки собствената си реалност. Палестинският поет Хайри Хамдан, който живее от години в София казва, че „е редно градът да живее в теб, не ти да живееш в него.“ Точно отговора на въпроса как един град заживява в човек, роден и живял на друго място, и се превръща в негов дом, се вълнуваме да разберем чрез визуалните разкази от София на героите в това визуално изследване. Екип на терен: Михаела Рогачева и Магдалена Митева с ментор Ванина Нинова Програма: “Обектив-НО - менторска програма по визуална антропология” с подкрепата на @nationalculturefund

Третият екип от менторската програма Обектив-НО избра за обект на своето изследване село Синеморец. Географска зона с ограничен достъп до преди няколко десетилетия, днес Синеморец е популярна дестинация за морски туризъм. Но какъв е обликът на селото извън летния сезон? Ремина и Ралица се впуснаха в търсене на историите на синеморци, които избират да останат и да живеят там. Екипът си заложи една основна цел - да разбере какво е взаимодействието между хората и природата. В рамките на седмица, Реми и Рали изследваха живота и културата на селото, за да разберат по-добре надеждите, нуждите и перспективите на местните жители за природата и бъдещето на Синеморец. Ралица: „Процесът осъзнато да изследвам място, което преди съм посещавала с цел почивка е любопитен, тъй като се получава една смяна на функцията, която мястото е притежавало за мен самата. Целта на почивката да избягам от ежедневието всъщност бе много по-силно постигната чрез наблюдение и вникване в нечие друго „банално“ ежедневие и определено с много по-дълготраен и трансформиращ ефект.“ Ремина: „Да сложа антроположките очила беше предизвикателно, но и удовлетворяващо, защото имах възможност да наблюдавам неща, които преди не виждах - времето, ежедневието, емоциите, вярванията - малките детайли, които са толкова важни за хората в региона и тяхната връзка с природата.“ Екип: Ремина Алексиева и Ралица Белчева с ментор Константин Георгиев Програма: “Обектив-НО - менторска програма по визуална антропология” с подкрепата на @nationalculturefund

upcoming exhibition: LENS OF TIME The art of scientific research 08.11.2025 at Ratio Forum @ratio.bg

Какво виждаме, когато гледаме една фотография? Къде е границата между научен и художествен подход? 📸 В изложбата LENS OF TIME, част от есенното издание на Ratio Forum, @visual_research_center ви кани на визуално и мисловно пътешествие за смисъла и времето. Ще разгледаме научните изследвания на няколко любими автори от първите 100 години на фотографията, ще поговорим за интенцията и дуалистичната природа на снимката – между документ и образ. А и не на последно място, ще научим кои са въпросите, вълнували първите учени-фотографи. Например: има ли момент, в който и двата крака на галопиращия кон са във въздуха? 📍 Очакваме ви на 8 ноември в Sofia Tech Park. 🎟 Вземете билет за Ratio Forum на линка в биото.

Между юни и август вторият екип на менторската школа по визуална антропология „Обектив-НО“ се зае със сложна задача: да улови какво означава „Нефтохим“ в живота на бургазлии днес. Заводът, роден от социалистическата индустриализация през 60-те и приватизиран от руската компания “Лукойл” в края на 90-те, дълго е „втори град“ — работа, дом, квартал, приятелства, любов, биографии. Как се пренарежда тази вселена в постсоциалистическия, постиндустриалния свят, а днес и на фона на нови чертаения за по-”устойчиви” бъдеща, където екологичните кризи, „зеленият“ преход и следвоенната геополитика ни карат да преосмислим самата идея за „енергията, без която не можем“? Влизаме в заводи, музеи, разговаряме с бивши и настоящи работници, със съседи от ведомствените жилища, вървим бавно през Лазур и Славейков; слушаме и събираме разкази от ветерани нефтохимици и екоактивисти, които държат заедно гордостта и съмнението. Между обещанието за прогрес и разпада на големите структури; сигурността на труда и тревогата от екологични катастрофи; между наследената гордост и геополитическите сътресения - как се пренаписва историята на Бургас? Какво ни казва този локален възел за по-големите телеологии на модерността и след това? Екип на терена: Роберта Колева (социален антрополог, ментор), Виктория Димитрова (архитект), Калина Иванова (художник) Програма: „Обектив-НО - Менторска програма по визуална антропология“ с подкрепата на @nationalculturefund

STREAM OF CONSCIOUSNESS 2025 new era, new cd: @life_in_the_year_2000

Успешно приключи и вторият етап на менторската ни програма по визуална антропология Обектив-НО – фазата на теренните изследвания! През последните месеци проектите на участниците ни пренесоха в различни пространства: вървяхме по софийските улици, търсихме миграционни следи, картографирахме младежки пространства, снимахме в крайморски села и в квартали, белязани от индустрия, лъкатушехме се по траектория на Родопската теснолинейка. Срещи, разкази и наблюдения създадоха образи, разхвърляни записки, спомени и усещания за ритъма на живот, за времето, което се променя, и за общности, които възникват и се разпадат между памет и бъдеще. 📍С приключването на този етап на програмата се радваме да представим част от първия терен на Обектив-НО –„Теснолинейката: общност между реалност и въображение“ – пътуване, което отдавна е надхвърлило границите на транспорта. Екипът – визуалният артист Богомил Иванов, етнологът Денис Йоцов и техният ментор, фотографът Михаела Аройо – проследи живота между гарите от Септември до Добринище. Влакът свързва села и градове, но и събира заедно хора, които иначе никога не биха се срещнали. Надникваме в етнографския дневник на екипа: „Общността във влака не е изтъкана от трайни връзки, а от преживяна споделеност – еднаквостта на ситуацията, макар пътниците да са различни: млада испанка кърми детето си, докато на метри от нея седи помакиня със забрадка и пола до глезените; в съседното купе – младежи са превърнали вагона в килер за спортната си екипировка; по-напред – мъже заминават за работа, а чужденци с фотоапарати любопитно ги наблюдават. Общността на теснолинейката не възниква от общи белези или разговори, а от самата нужда – нуждата от влака. Тя е продукт на колоритната, почти сюрреалистична картина, която всички заедно създават в купетата, на споделеното забавено време и на пейзажите, сменящи се отвън. Това е срещата между авантюристичното преживяване и ритъма на циклична реалност, белязала цели животи.“ снимки: Михаела Аройо, Богомил Иванов, Денис Йоцов текст: Богомил Иванов . . . Менторската програма се осъществява с подкрепата на @nationalculturefund програма “Създаване” 2025 : проект “ОбективНО: социалната функция на образа”

all about discovery #photobotanica #visualresearch