Днес, преди 28 години бива написана нова страница в историята на столичния град. След почти 20 тежки години строителство, натиск и липса на финансиране, на днешната дата в 12 часа и 41 минути от метростанция "Западен Парк" тръгва влак А3, станал първия влак с пътници в Софийското метро.
А днес. Днес метрото продължава да се развива като най-надеждния и икономичен вид транспорт. То се превърна в "Основна урбанистична ос, притегателна за инвестиции" както би било коректно казано на технически език. А за нас ,хората, метрото като структура променя квартали, променя животи. Днес София би била немислима без станциите, без подлезите със синята буква "М" над тях.
И за всичко това трябва да сме благодарни на хората, който в продължение целия си професионален живот се занимават с каузата "Метро". Инженери, архитекти, градостроители, машинисти, депо-майстори. Всички хора, който са дали от себе си в полза на каузата. И дори някои да се опитват най-нахално да си препишат заслугите за това, което е днес (въпреки, че не съм чувал за копаещ политик) то заслугата е на всички вас. Хора работили, работещи и бъдещи кадри от метрополитен. Хора, отговарящи за системата, която поддържа града ни жив. Благодаря ви!
Честит празник, Метро!
Текст : @martin_mitkov_81
Съавторство : @viktor.djurov@sofiyskometro
#метро
25 години метро в София
25th anniversary of Sofia's metro
25 лет метро в Софии
25 let Sofijskeho metra
25 éves metró Szófiaban
#sofiametro #metrosofia #метрософия #софийскометро #метрополитен #siemensinspiro #nomernoy #817174 #номерной #метровагонмаш #сименс
На 17 септември 1999 година, метрото прави втората си, малка крачка в своя път към центъра на столицата. На този ден е открита метростанция "Опълченска". Може би станцията с най-съвременно пространствено решение от първия участък на софийското метро. Но освен архитектура ѝ, станцията има интересна конструкция и история.
По първоначалните проекти, метростанция 6 е трябвало да бъде с класическа, монолитно-сглобяема, триотворна, стоманобетонна конструкция, подобно на метростанция Люлин. Пероното ниво и вестибюла са били решени чрез естествени камъни в различни нюанси на сиво, бяло, черно и кафяво. Водещите стени при пероното ниво са били решени с тъмен мрамор. Колоните, с квадратно сечение, е трябвало да бъдат облицовани с травертин. Подът е трябвало да бъде от светъл гранит, като чрез по-тъмни плочи в средата на перона са образувани правоъгълни геометрични фигури. Осветлението е трябвало да бъде вписано в облицования от решетъчни,алуминиеви панели таван, подобно на метростанция "Люлин".
Днешното си конструктивно и архитектурно решение, станцията получава в началото на 90-те. Конструкцията се изменя коренно, като тя става едноотворна, полу-монолитна рамка с монолитно дъно и стени. Покривната конструкция е изградена от произведени в заводски условия, предварително напрегнати стоманобетонни греди, наредени плътно една до друга. Архитектурно станцията също коренно се отличава от първите идеи.
Подовете са от керамика в кафяво-бежов и зелен цвят, монтирани във вид на пана, кореспондиращи с решението на тавана. Таванът на перона е от вертикални алуминиеви ребра, оформени на групи с цветни ивици по контура, разположени над поставените по оста на станцията осветителни тела. Около тези осветителни тела са поставени групи пейки от неръждаема стомана. Стените на перона са решени чрез наклонени метални пана, обкантени през определени разстояния със сини и зелени ивици. Основното осветление е поставено в наклонени бели плоскости, разположени в двата края на пътническия перон. Във вестибюлите то е вградено в окачените тавани от ламели тип "Хънтър Дъглас"
Архитектурата е дело на арх. @krassenandreev и арх. И. Станишев.
Текст: @martin_mitkov_81
#метрософия #sofiametro
"Константин Величков" - петата и крайна за първия пусков участък станция на метрото. Ⓜ️
Точно както станция "Западен парк", първоначално "Величков" е трябвало да бъде сводова станция, спрямо проектите от края на 70-те. От статията в сп. "Архитектура" става ясно, че станцията е планирана да се изгради с преместваем кофраж, с шестоъгълни кесони в свода, образуващи конструкция, подобна на пчелна пита. 🐝
В последствие, историята се повтаря, и методът за изграждане на станцията е изменен - станцията става с плосък покрив и монолитна конструкция. 🏗
Това дава възможност за създаване на съвременно и атрактивно архитектурно оформление, към което са се стремели и архитектите от края на 80-те.📝
Това става ясно и от снимките на макетите към конкурсите проекти, представени през 1988г. В крайна сметка е избран проектът на арх. Славей Гълъбов, който е изпълнен с минимални промени, спрямо идейната разработка. Таваните на станцията и пространството на стените, над нивото на вагоните, е изпълнено от алуминиеви пана в бяло, с редуващи се червени напречни ивици. Стените са от керамични плочки в бежово-кафявата гама, като по протежението на стените, преминава хоризонтална кафява ивица, в която се разполага името на станцията. ℹ️
Важен детайл от оформлението на станцията е и импровизираната геометрична пластика, разположена на стените на станцията, изработена от керамични плочки в различни нюанси на кафявото.🟫⬜️
Осветлението на станцията също е изпълнено оригинално, чрез тубус, окачен на няколко стоманени ферми, на които са поставени и информационните табели на станцията. ℹ️
Вестибюлите са също оригинално оформени, чрез плочи от естествен розов камък по стените, окачен таван от бели алуминиеви панели, и подове от бял, сив и кафяв гранитогрес. ⚪️🟤
Станцията е последна за първия пусков участък на метрото, открит на 28 януари 1998г. Денят, в който започва новата история на нашия град! 🚇
Текст: @@viktor.djurov
#софийскометро #метрософия #метростанция #sofiametro #metrosofia
Следващата, четвърта станция, по трасето е метростанция "Вардар". Нейното строителство започва през 1979 година, като именно при нейния изкоп е направена и първата официална копка на софийското метро! 🏗
Тя има както интересна архитектура и пространствено решение, така и интересна конструкция.📑
Станцията е единствената в София с почти изцяло сглобяема конструкция. Нейните стени, покривна плоча, перонна част и колони, са предварително произведени в заводски условия елементи, докато дънната плоча е монолитна. Вардар е триотворна, полу-сглобяема, стоманобетонна конструкция с два реда по 26 колони, разположени през 6 метра. Тя е и първата станция в София с приложено укрепване на изкопа, тип "Берлинска стена" с двойни "Т"-образни профили и дъсчена обшивка. 🧱
Архитектурно станцията не търпи особени изменения. По първоначалните проекти, тя е предвидена да бъде изцяло огледална, като вместо днешния червено-оранжев ситопечат, в панелите от закълено стъкло е трябвало да се разположат алуминиеви огледални елементи. Таванът е бял от плътно поставени метални ламели, а подът е от керамични плочки, тип "колормаса".⬛️ Колоните са облицовани с аналогични на подовите керамични плочки и са обкантени с ъглови профили от неръждаема стомана. Цялата система за аудио-визуална информация и станционното осветление са обединени в тубус с правоъгълно сечение, разположен над ограничинтелната ивица на перона по цялата му дължина.ℹ️ Архитектурата е дело на архитект А. Казаков. Интересно е решението и на входовете на станцията откъм кръстовището и с булевард "Тодор Александров" и улица "Найчо Цанов". Те са решени с поставяне в средата на стълбището, обградено със спускаща се рампа са инвалиди и трудно подвижни граждани. ♿️
Днес метростанция "Вардар" остава една от станциите с най-оригинално архитектурно оформление и интересна конструкция от западния радиус на Софийското метро! Станция, която дори след 28 години постоянна експлоатация, продължава да изглежда оригинално и модерно.🚇
Текст: @martin_mitkov_81
#метрософия #софийскометро #метростанция #вардар #историятанаметрото
"Западен парк" - третата станция от първия участък на столичната подземна железница! 🚇
Изградена като монолитно-сглобяема стоманобетонна едноотворна рамка, първоначално е трябвало да изглежда съвсем по друг начин. Станцията е трябвало да бъде едносводова, изградена с преместваем сводов кофраж - технология, позната ни от градове като Харков, Москва, Минск и Варшава. 🏗
Именно свода е бил и един от ключовите елементи в архитектурното оформление на станцията - той е изграден от множество пресичащи се геометрични фигури, създаващи ефект на наслагване по самия свод. От своя страна, стените на станцията, върху които се опира сводът, е трябвало да бъдат облицовани с естествен камък, най-вероятно мрамор. Подовете, съответно, е трябвало да бъдат гранитни. 🪨
Именно това става ясно от скиците и обяснението в статията от сп. "Архитектура" от 1977г. В последствие, след направени разчети, става ясно, че сводовата конструкция е скъпа, заради специфичния кофраж. Конструкцията се изменя като едноотворна рамка със светла височина от перона - 6м, с плосък сглобяем покрив. Именно по тази конструкция, през 1988г. се разработва проектът, който с минимални изменения виждаме и днес! 📝
Основен акцент на станцията са модерните за времето си композитни материали. Панели от алуминий, боядисани в бяло и светло зелено, с вписани окръжности с вдлъбнатини на някои от тях, облицоват стените и таваните на перонната част. Във вестибюлите таванът е от същите панели, докато стените са облицовани с бежово-кафяв гнайс. Подовете са от сив гранит "Черноморец" и черен "Габро", разположен на перонната част под формата на стъпаловидна ивица. ⬜️🟩⬜️
Осветлението също е интересно, изпълнено в информационен тубус с кръгло сечение, който плавно преминава и във вестибюлите и касовите зали на станцията. 💡
Характерен е и часовникът "Бултайм" по средата на перона, с логото на метрото вътре в циферблата. Ⓜ️
Югоизточният вход на станцията е изпълнен като амфитеатрална каскада с малък парк. 🌲
Станцията е дело на арх. Детелин Мушев и арх. Сиракова.
#metrosofia #софийскометро #метрософия #западенпарк
Текст: @viktor.djurov
Втора станция, позната още като станция "Люлин" е част от западния, първи експлоатационнен участък на софийското метро.Ⓜ️
Тя е част от първите, две станции от западния радиус, започнати през 1979, заедно с метростанция Вардар.
Станцията е с триотворна, монолитно-сглобяема конструкция с монолитни стени, дънна плоча и колони, докато покривната конструкция е от произведени в заводски условия елементи.🏗
Интересна е и архитектурата на станцията. По първоначалните проекти основни архитектурни елементи са решетъчни алуминиеви елементи, преливащи от тавана към стените на станцията. Под тях е разположен фриз от тъмнозелени и бял гранит. Колоните на перона са облицовани с алуминиеви и гранитни панели с кръгло сечение.🪨
Името на станцията е вписано в тъмнозелената ивица в гранитния фриз по стената. Архитект на станцията е и главния архитект на комплекса по това време - арх. Кирил Бочков. 📝 През 1990-91 се пристъпва към довършително-архитектурните работи в станционните комплекси. Проблеми с финансирането и липсата на пари обаче възпрепятства изпълнението на оригиналните архитектурни проекти. Най-изменена е архитектурата на МС 2, като тя става максимално утилитарна. 🚝 Новото архитектурно оформление на станцията е познатото ни и днес. Стените са облицовани в светъл мрамор, тип "Сандански" , разсечени от вертикално разположени, елоксирани алуминиеви профили на равно разстояние . Колоните на станцията са облицовани със сходен мрамор, като по ръбовете са поставени елоксирани алуминиеви профили. Един от малкото останали оригинални елементи е таванът. Той е изпълнен от квадратни, алуминиеви, решетъчни елементи, скосени към края на перона в посока коловозите. Подът е изпълнен от сив гранит, тип "Черноморец". Основен архитектурен детайл са пластичните пана, разположени над стълбищата към вестибюлите. Отличителният елемент на станцията са виолетовите пейки и табла за визуална ориентация.
Днес, въпреки скучния си вид, станция Люлин остава една от най-известните и натоварените в София. Тя остава и свидетел на друга, отминала епоха. Свидетел на зараждането на това, което днес наричаме метрото.🚇
#sofiametro #metrosofia #софийскометро #метрософия #станциялюлин
@martin_mitkov_81
Наближава 28-и януари, денят в който столичното метро за първи път отваря своите врати за пътници! Ⓜ️
По този повод, ще ви запознаем с проектите и идеите за всяка една от станциите по първия метрорадиус, пуснат преди 28 години. 📖
Станция "Сливница", първоначално "Модерно предградие", или позната на служителите на метрото като "първа".
Станцията е ключова, заради своето разположение, тя се намира в близост до метродепо "Обеля", като именно от нея започват и приключват своите курсове, всички влакове по първия и втория метродиаметър. 🦺
На първата снимка е представен първият архитектурен проект на станцията, от 1977г! Той се характеризира с оригиналната сводове конструкция на тавана, както и нестандартната форма на колоните. Изображението е взето от сп. Архитектура, но в статията няма много подробности относно архитектурата на самата станция. От скицата става ясно едно - станцията е трябвало да бъде с голям обем, облицована с естествени материали: гранит, мрамор и подобни. В общи линии, доста познат архитектурен прочит за метростанция от онези години. 📝
Следващият проект, на втората снимка, е от 1990г. Скицата до голяма степен прилича на станцията, която имаме днес, с единствената разлика, че вместо оранжево и кафяво, в архитектурата на станцията е присъствал в изобилие зеленият цвят. На скицата ясно се виждат и характерните очертания на оригиналните ни сини влакове, така както са били при пристигането си, през 1990г.🚉
След малко преработки, станцията придобива своя днешен вид. Пероните и подовите настилки са облицовани със сив и черен гранит. Стените на перонната част са от сив мрамор, с вертикални кафяви ивици, редуващи се с пана от бежов гранитогрес. Таваните на перонната част са от ламели "Хънтър Дъглас" в млечно-бял цвят, с ивици в оранжево. В оранжево са и други елементи от станцията - пейките, информационните витрини, парапетите, ивиците с името на станцията. 🟧⬜️🟧
Входовете на станцията са също оригинално оформени - под формата на естествени каскади, водещи до подлезнитте части и недовършения паркинг. Над тях е разположена висока бетонна козирка, на която чрез мазилка е оформена бяла ивица с редуващи се "М" символи, насочващи ни към метростанцията.⬇️
Логото. Или запазеният знак на софийското метро. Ⓜ️
В края на 80-те, когато работата по метрото е задействана отново, след многократни паузи, преосмисляния и промени по проекта, ръководството на тогавашния "Метрополитен" огранизира няколко конкурса. Един от тях е именно за създаването на логотип и визуално-информационна система за пътниците на метрото. Ако по отношение на визуалната информация, метрото извървя дълъг път, то през всички тези години едно нещо е останало непроменено - логото на столичната подземна железница! 🚇
През 1988г, проектът е спечелен от художника Сашо Каменов. Именно неговото "М" със стрелка сочеща "надолу" и до днес ориентира повече от половин милион софиянци, които всеки ден се спускат под земята. Факт обаче, че логото оригинално не е било точно това, което познаваме днес. Знакът е бил несиметричен, разтеглен по вертикала, а "човката", сочеща надолу е била една част със стилизираната буква "М". Още тогава обаче става ясен характерният и до днес наситен син цвят, който си остава като запазена марка за софийското метро, напук на опитите за различни "шарении". 🖌
След леки корекции и придаване на симетричност на логото, вписвайки го в квадрат, някъде през 90-те се ражда и разпознаваемото кубче "М", което краси входовете на всички метростанции. Именно логото на нашето метро е едно от малкото по света, така елегантно вписани в триизмерен архитектурен елемент, който пряко да е свързан с ориентацията не само в метрото, но и изцяло в града. 🚆
В последствие, през новия век, запазеният знак придобива сегашния си вид - "М" със сочеща надолу стрелка. Според някои това е грубо изменение на оригиналния проект на худ. Сашо Каменов, според други, тази лека корекция в логото го направи много по-смислено и лесно разбираемо за хората. Сякаш синята буква "М" ни казва "Тук съм" и едновременно сочи надолу, към входа на метростанцията. Има и други тълкувания на логото, където ако обърнем стрелката на 90⁰ надясно, и я поставим до буквата "М", ще получим "М <", или "Метро София". В общи линии, всеки може да го тълкува така, както иска. Важното е, че вече близо 30 години този символ е сред нас и ни напомня, че и в София има бърз и удобен градски транспорт.🚉
Кадри от изпитанията на новите влакове за първи и втори метродиаметър. От пролетта ще возят не само служители на @skoda.group , но и пътници. 🚇
#škoda #metro #sofía #sofiametro #metrosofia
125 години релсов транспорт в София!🚊🇧🇬
На днешния ден, през 1901г. (1-ви януари в стар стил), по столичните улици потеглят първите електрически трамваи!🚋
Близо век по-късно, столицата получава най-важната част от съвременния облик на градския транспорт - метрото!🚇
Метрото и трамваите са не просто основата на градския транспорт - те са неотменна част от облика на нашия град, неговата история, неговото ежедневие! И именно тяхната поява и развитие са били, и винаги ще бъдат, сред факторите, влияещи в развитието на столицата! 🏙
Честит празник!🚊🚇
@sofiaurbanmobilitycentre@visit__sofia@sofiyskometro
Текст и колаж - @viktor.djurov
#tramsinsofia #sofiahistorymuseum #visitsofia #sofiametro #sofiyskometro
