Тази седмица имах щастието да гостувам в ОУ „Кочо Честеменски“ и да си говорим с петокласниците за Антарктика. Разказвах им какво има в Антарктика и как живеят и работят учените на най-отдалечените и сурови места на Земята. Показвах снимки и истории от място, което за много хора звучи почти нереално. Най-хубавото бяха въпросите на децата.
„Как стигна до там?“, “Колко големи са зъбите на леопардовия тюлен?”, “Как живеят учените?” и още, и още. Имаше онова истинско и чисто любопитство, което ни напомня защо науката и историите имат смисъл само когато се споделят. Благодаря за поканата на учителката Мария Николчева и за топлото посрещане от децата. Не се съмнявам, че точно в такива срещи започва нечий интерес към науката или към света отвъд познатото. Благодаря на @kauflandbulgaria за финансовата подкрепа в изготвяне на учебни ресурси за българските училища.
Гостуванията в страната са част от проекта ми “Невидимата Антарктика”, финансирани в “Създаване и/или разпространение – малки проекти“ на @nationalculturefund
Какво остава скрито зад представата за края на света и бялото мълчание? „Невидимата Антарктика: близо до невъзможното“ е пътуваща мини-изложба, която ще придружава Софийски фестивал на науката в различни градове в страната. Тя разкрива един абсолютно непознат свят от остров Ливингстън – свят на микроструктури, мащабирани мъхове и фини следи от отминал преди милиони години живот. Чрез макрофотографията погледът се приближава до границата на видимото, където Антарктика престава да бъде пейзаж и се превръща в сложна, жива и крехка система. Това е среща с детайла като доказателство, че дори в най-екстремните условия съществуват невидими вселени, които променят начина, по който мислим за живота и науката. Тази изложба е селекция и концентриран поглед към големият ми фотографски проект, който ще бъде представен в пълния си мащаб по-късно тази годината. Тя е покана към онова, което предстои: по-дълбоко вглеждане в последното диво място на планетата, видяно по нов и абсолютно неочакван начин. Вижте снимките от 14-ти до 17-ти май в София в рамките ба фестивала (тех парк София).
@bulgarianantarcticinstitute
Проектът е финансиран по Програма „Създаване и/или разпространение – малки проекти“ на @nationalculturefund
На въпроса дали вече водя само фотоаналитични групи отговарям с - не, разбира се. Продължавам и да снимам, но все така избирателно. Тези три кадъра са от последната седмица, в която с фондация @meetingpointsbg бяхме в квартал Филиповци. Има места, в които самото внимание вече е форма на промяна. Това е едно от тях. А срещите с деца винаги оставят повече въпроси, отколкото отговори и точно заради това си струват.
Още една фотоаналитична група завършва днес. Участниците дадоха и си взеха много един от друг, преминавайки през свой собствен път. Следващата група “Фотография и емоционално изразяване в 10 седмици” ниво 1 ще стартира през септември и записването вече тече, а през лятото ще има други формати. Междувременно цяла година продължава дългата фотоаналитична група, в която се срещаме в сряда, така че очаквайте снимките на участниците. Попадането в тази група за личен опит през фотография е възможно единствено след завършване на ниво едно.
Фотографията е огледало като никое друго. Елате и вижте. ❤️
Този уикенд завършва групата “Фотография и емоционално изразяване” (ниво 1). И докато участниците действат по задачите, вдигам завесата над работата в дългата фотоаналитична група, в която попадат единствено хора, преминали ниво едно. Какво видяхме с тях в сряда? Ето какво 📷
*
Следващата група “Фотография и емоционално изразяване” ниво 1 стартира през септември, а дотогава ще има няколко други неща.
Последната среща на групата “Фотография и емоционално изразяване” (първо ниво) беше в понеделник. Предстои много и втресен завършващ уикенд, в който в събота 25.04 ще може да видите повечето фотографии на участниците в pop-up изложба в @sofia.green.gallery където бяха срещите ни. Заповядайте след 15.00 часа 💚 А дотогава още малко снимки от групата.
Утре очаквайте снимките на участниците в най-напредналата едногодишна фотоаналитична група, която функционира като група за личностно развитие през фотография. 📷🤍
Отпечатък, който оставят важните други у нас е огромен. Това изречение е достатъчно, за да придружи снимките на участниците в групата “Фотография и емоционално изразяване” (ниво 1). Следващата седмица е финалната но среща и уикенд. В събота ще може да разгледате изложбата им в рамките на големия рожден ден на @sofia.green.gallery 💚💚
Снощи измина поредната среща на фотоаналитичната ми група, в която участват единствено хора минали първо (и за някои второ) ниво. Дълбочината, с която снимат и изследват тези хора е отвъд намеренията ми за описване. Мога единствено да им благодаря за отдадеността и доверието към процеса. Ще илюстрирам снимките им с опит за преразказ на едно от наблюденията, в което законите на физиката описват най-добре психичните такива.
Черната дупка се ражда, когато масивна звезда загуби вътрешното си равновесие и започне да колабира под собствената си гравитация. Всичко в нея се свива до крайност, докато се формира сингулярност – точка с такава плътност, че познатите закони на физиката престават да работят. Около нея се образува хоризонт на събитията, граница, отвъд която няма връщане назад. Там пространството и времето се изкривяват до степен, в която всички възможни пътища водят навътре. Приближавайки се, материята се разтяга, разкъсва и губи форма, докато не бъде напълно погълната. Отвън процесът изглежда почти застинал, но отвътре той е непрекъснат и необратим. Около черната дупка често има ярък диск, един последен отблясък на енергия преди изчезването.
Като образ на конкретна емоция, насочена навътре, този механизъм разкрива движение на свиване и поглъщане. Напрежението не намира изход навън, а започва да се концентрира в една вътрешна точка, около която всичко се върти. Постепенно възможностите намаляват, вътрешното пространство се изкривява и се оформя граница, отвъд която преживяванията вече не могат да бъдат изразени. Отвън може да има привидна неподвижност или дори интензивност, но отвътре процесът води към разпад и загуба на цялост. Какво става отвъд това? Никой не знае.
Следващата група Фотография и емоционално изразяване в 10 седмици стартира през май. Подробности и записване в събитието във фейсбук страницата ми или на лично съобщение.
Понеделнишката среща на фотоаналитичната група ниво 1 беше среща с ролите. В каква роля виждаме себе си? В каква роля ни виждат другите? Кой наднича през тези роли и какво търси да бъде видяно? Къде свършва ролята и къде започва нещо друго? И още, и още въпроси на пластове, на кръгове, понякога повтарящи се, но никога същите. През снимането започна да се разкрива не само образ, а движение между образите. Между това, което показваме и онова, което си позволяваме да допуснем. Споделям част от снимките на участниците.
* Ако и вие искате да откриете повече за себе си и другите чрез снимане, можете да се включите в следващата ми фотоаналитична група “Фотография и емоционално изразяване“, която стартира в средата на май. Подробности във фейсбук страницата ми или на лично съобщение.
В понеделник измина поредна среща от групата „Фотография и емоционално изразяване в 10 седмици“. Взаимното даване между участниците е голямо, докато всеки от тях следва своята вътрешна сюжетна линия. Фотографията е огледало в двете посоки.
В изминалата среща на групата „Фотография и емоционално изразяване – ниво 1“ работихме върху връзката между вътрешното наблюдение и външния опит. Чрез процес на гледане, заснемане и избор на снимки участниците продължават да изследват аспекти на своето себевъзприятие - как се виждат, как се представят и какво оставят извън кадър. И както обикновено фотографията беше използвана като инструмент за осъзнаване и рефлексия. 🫶
