La Crusteria | Boutique Pizza Atelier

НА МИШО🌻🍻☀️ слънчогледов тахан и печен чесън/ леща белуга 2 ways/ мариновани и дехидратирани листа от слънчоглед/ крем от печена сладка царевица/ бирен глейз/ зехтин от въглен/ лимоновa-агаве редукция МИШАЧЕ, след това, когато слънцето изгрява, усеща се като измама. чувства се като предателство. сякаш небето се преструва, че не е изгубило нищо. а аз стоя под него и се опитвам да си спомня какъв вкус имаше светът, когато още беше пълен с теб. кълбото продължава да се движи, а навън е тъмно. спомените се въртят около мен като метеори 1. „криси бобо офишъъъъъл, тази бира ти я оставям в колата, за когато ти е най-тежко.“ 2. щипване по бузата. 3. дяволската усмивка изпод единствения по рода си мустак. НЕ, НЕ, НЕ МОЖЕ ДА Е ИСТИНА?! още чувам как вятърът се смее с теб. нали до вчера сякаш бяхме на море? къде си? как така вече не си? прожектирам спомени и вече не знам дали са се случили или ги създавам, за да не боли толкова. търся отговори, но чувам само ехото на собствените си мисли. сякаш питам небето, а то мълчи. не разбира. БЯСНА СЪМ. на въздуха, че не те задържа. на земята, че те прие без да потрепне. на времето, че не спря. бясна съм, че свободата ти беше по-силна от страха. че вярваше, че небето ще те спаси. бясна съм за нещата, които казах и за тези, които не казах. горчи, мишаче. много горчи. ВСЕЛЕНО, МОЛЯ ТЕ ВЪРНИ ВРЕМЕТО НАЗАД!! да му купя една биричка на мишака и да му кажа: “не ти трябва небе, за да си вечен. не ти трябва височина, за да си светлина.” СЛЕД ТЕБ ВСИЧКО ИМА ВКУС НА МЕТАЛ. тишината мирише на спомени. музиката звучи като нещо, което е било сладко, а сега щипе езика. има нощи, в които просто чакам. някакъв знак. някакъв сън. някакъв полъх, миришещ на смях. и може би си там, но аз съм твърде човешка, за да те видя ясно. ..НО ВСЯКА СУТРИН СЛЪНЦЕТО СЕ ВРЪЩА.. и вече не изглежда като предателство, а като обещание. разбирам, че не си изчезнал. просто си станал светлина. виждам те. в пяната на златната бира, в горчивината на загубата, в сладостта на спомена. ти си част от космоса, а аз, от неговото продължение. и всеки път, когато се обърна към светлината, всъщност се обръщам към теб. като слънчоглед. с безкрайна любов, офишълчето 💜

Зад La Crusteria Аз съм Криси. Завършила съм най-престижната кулинарна академия на Балканите и имам опит в Michelin и James Beard отличени ресторанти из Западна Европа и Щатите. Обожавам да готвя още от дете и вярвам, че това е истинското ми призвание. Обичам да се изразявам чрез метафори, символики и точно така и готвя. Всеки цвят, текстура, комбинация е върху творението ми с причина. Любовта ми към пицата се появи в един от най-трудните моменти в живота ми. Както при повечето артисти, и моите първи творения бяха родени от болка и разбито сърце. Ферментацията на тестото ме спаси съвсем буквално. Даде ми усещане за ритъм, за живот, за ново начало. Когато започнах да експериментирам с тесто, разбрах, че искам да събера всичко, което съм научила в кухнята, като техника, естетика и емоция и да пренеса пицата на съвсем различно ниво. Веган съм от 2018. Но не съм от хората, които гледат в чуждата чиния. Не съдя и не поучавам. Просто знам кое е правилно и се опитвам да го предам чрез храната си, с уважение, както всеки Шеф трябва да прави. Имам огромен респект към традицията, но моят стил е експлозия от нетипични комбинации и текстури, които провокират сетивата. Макар и невинаги да е било така, вече обожавам да излизам от зоната на комфорт и искрено вярвам, че животът се случва именно извън нея. Разбира се, че е важно да е вкусно, но още по-важно за мен е да събужда нещо в душата. Помня, че в началото на кариерата ми много готвачи/началници/хора от индустрията ми казаха да се откажа и че доникъде няма да стигна с моя растителен начин на живот. А в момента изживявам мечтата си с моята La Crusteria. Моят свят, моята малка растяща империя. Предавам историята си чрез храната ми, радвам хората през призмата на моя ultimate love language и ако вече си опитал, значи вeче ме познаваш. Апелът ми към вас е да останете любопитни и гладни за нови неща. Животът е прекрасен и пълен с изненади. С любов, La Crusteria 💜

след като за пръв път пробва the one and only BULGARITA, Софи започна да танцува и раздава най-сладките въздушни целувки на ЗЕМЯТА 🥹 Софи, не можеш да четеш още, ама мама и тате ще ти кажат някой ден. обичам те и да знаеш, че си вдъхновението за следващата ми pizzerrrr 🫶 с много любов, la crusteria 💜

18.04 в @barcoba.sofia беше просто 😮‍💨😮‍💨😮‍💨 страхотен рожден ден, страхотно завръщане!!! мале мале какво съм намислила за the next one 🤯🤯 staaaay tuned 💋 с много любов, la crusteria 💜

повтарям локации само там, където ми match-ват freak-a 😌 @barcoba.sofia става на 3 годинки, CRUST LOVERRRRS и е време да спретнем бесен купон 🕺 18.04 / 14:00 ул. Московска 3А first pop-up след участието ми в @kitchen.btv и не, въобще не съм се кротнАла 🤪 3 doughs: чубрица / coffee / chocolate pick your fighter е положението чакаме ви с много любов, la crusteria 💜

facts 😫💅😫💅😫💅😫💅😫

BIRTHDAY WEEKEND ✨ Този уикенд празнуваме! Ще се радваме да видим всички вас скъпи хора, с които споделяме нашите вълнения, вкусове и пространство вече три години! 🥂 Подготвили сме се и с програма, която да ни разнообрази и радва през целия уикенд. °17.04. - ще ви посрещнем с REWIND PARTY - @zaliver зад пулта 💃🏻 °18.04. - отваряме още в 14ч., заедно с @krisibonevaofficial - @lacrusteria и извънземните ѝ(да, това е думата) пици на пещ🔥 Малко по късно идва и любимият ни @goodvibesambassador с неговия ритъм 🎶 °19.04. - гласуваме и ви чакаме след 16ч., заедно с нас ще бъде и @the.highballhero с външен бар, зареден с @thomashenryofficial , @takamaka_rum и @luxardoofficial . 🥂 🥂 Очакваме ви зад бара с нетърпение и много наздраве! 🥂 °powered by Maxxium° #cocktails #cocktailbar #barsofia #sofia #weekend

CRUSTOS VOSKRESE не като игра на думи, а като изместване. малко отклонение от реалността, в която се отваря пространство за собствен смисъл. защото възкресението не винаги е връщане. понякога е отказ да се върнеш същата. това е първата ми пица след участието ми в @kitchen.btv . един край, който отвън изглежда завършен, а отвътре се разпадa на хиляди възможности. нито декларация, нито бунт. по-скоро е тихо настояване да съществувам без превод. в началото е козунакът, не като рецепта, а като памет. нещо, което се предава не чрез думи, а чрез жестове: пръсти, потънали в тесто, тишина в кухнята, топлина, която няма име. дълго не можех да си обясня защо съм еди си каква си. достатъчно ли е, че традицията е форма на вярност, че създаването означава да не нарушаваш? истината е по-неудобна. ако само повтаряш, никога не се случваш. тази pizzerr е точно това разместване между наследеното и избраното, между сигурността и риска да бъдеш разбрана погрешно. козуначено шоколадово тесто, в което захарта не утешава, а напряга карамелизира до ръба, където сладостта започва да носи сянка. ванилов крем. почти тишина, почти отсъствие, фон, върху който всичко останало може да се осмели да съществува. авокадо с лимонови кори. зелено отклонение, мисъл, която не се вписва, но настоява да остане. карамел с мисо и бискоф. не баланс, а напрежение, задържано достатъчно дълго, за да се превърне в нещо, което не търси съгласие. локум от краставица с тахин в сърцевината. контрапункт на очакванато. прозрачност, която крие плътност. лекота, която всъщност тежи. външно - почти нищо. вътрешно -всичко. сусамовият “honeycomb” се издига като крехка архитектура от въздух и огън, форма, която съществува на границата между създаване и разпад, напомняйки, че устойчивостта понякога е просто добре прикрита чупливост. филирани бадеми и захар по crust-a. остатъци от познатото, разпръснати по ръба като граница, която вече не ограничава, а единствено маркира откъде си тръгнала. и всичко това се движи в спирала. не като композиция, а като признание, че не напредвам, а се връщам, отново и отново към същите въпроси, но с различна смелост да отговоря. сладко. солено. кисело. горчиво. състояния на присъствие. 💜

ВЕЛИКДЕН!!! нека всеки ваш ден е велик, мили мои crust lovers ✨ на 18.04 в @barcoba.sofia една от пиците ще е именно тази! LIMITED, кой превари, той завари. stay tuned за СЛЕДВАЩИТЕ PIZZERRS, защото официално се завръщам на софийската сцена и съм пълна с емоция 🤪 с много много любов, la crusteria 💜

на 18.04 гостувам в любимия ми @barcoba.sofia по случай рождения му ден 🥹 бях подготвила различно меню, но защото толкова много crust lovers ми писаха толкова мили и окуражаващи неща след “провалената” ми вечеря, реших да я пресъздам върху моите pizzerrsss more info soon soooo stay tuned xx с много много любов, la crusteria 💜

CRUSTANAK извинете, че отсъствах толкова дълго. и благодаря искрено, че още сте тук и продължавате да питате кога ще има pizzerrr pop-ups!!!! вие сте номер едно 💜 повярвайте ми, мили crust lovers, не съм спряла да градя и за секунда. както знаете, обичам да говоря криптично чрез храната, а вие обичате да търсите смисъла. това е нашето little infinity ♾️🥹🥰 така че ако се вгледате внимателно във видеото… ще разберете доста неща. why crustanak, а не pizzerrr? защото понякога тестото трябва да се покаже под друга светлина защото понякога тестото трябва да се усуче, за да стане на божествени конци. и защото винаги най-важните неща се случват във ферментацията. see you soon 💜 с много любов, la crusteria

има моменти, в които разбираш, че не си силна сама. силна си, защото някой стои до теб, вярва в теб с искрена любов и не си тръгва, когато ти самата нямаш сили. този базар беше най-трудното нещо, което съм правила досега. и физически, и психически, и чисто човешки. имаше дни, в които тялото ми отказваше. ръцете ми трепереха, спираше ми дъхът от болка в crust-а 🤭 а главата ми шепнеше, че е прекалено. че съм се надценила. преди година си зададох въпроса: „кога ли ще съм достатъчно голяма, за да участвам на коледен базар?“ година по-късно поканата от @nemski_koleden_bazar дойде. изманифесторано? заслужено? продадох много. толкова много, че дори не знам как съм издържала това темпо. но това не е важното. важно е как се стигна дотам. този базар не беше за pizzersss. беше за издръжливост, за доверие и най-вече за любов. искам да говоря за екипа си. а именно за мама и тате. хора, които без колебание оставиха собствения си бизнес, за да застанат зад моя. не защото им беше лесно, а защото вярваха в мен повече, отколкото аз самата вярвах в себе си в най-тежките моменти. мама беше всичко. ✨stanciq kasier✨, помощ, гръб. нито за секунда не ме остави сама. нито веднъж не си легна по-рано от мен. нито веднъж не се събуди по-късно от мен. стоеше до мен, докато месех тесто и се питах „кога ще свърши“. помагаше с порционирането. държеше ми главата над водата. и всяка сутрин намираше начин да ми напомни, че съм обичана. тате носеше тежестта. буквално и преносно. рано сутрин ме караше към базара. вечер миеше, носеше, вдигаше хладилници, кашони, съдове. без да се оплаква. винаги с онзи поглед, който казва: „спокойно. добре си и аз съм тук.“ в един момент осъзнах нещо, което никога няма да забравя: ние не работехме. ние се движехме като едно цяло. като семейство, влязло в битка за една мечта. моята мечта. това е la crusteria. това е любов, превърната в труд. това е доказателство, че „невъзможно“ е дума, която се разпада, когато срещне подкрепа. ако този базар ми е дал нещо истински ценно, то не е печалбата, не е адреналинът, който обожавам. даде ми увереността, че когато зад теб стои любов, можеш да направиш и най-страшното. и това е най-хубавият коледен подарък. 💜